Решение № 56/08.06.2020г. по АНД №27/2020 г.

 

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

 

Производството по е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от К.Г.Г., ЕГН .... с адрес: гр.П., ж.к..... ...., вх. ..., ет. ..., ап...., жалба против наказателно постановление №19-0373-000331/03.01.2020г. на началника на РУ  град Чепеларе,  с което за нарушение и на основание  на чл.177 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева. Жалбоподателят моли  наказателното постановление за бъде отменено, тъй като не е извършил вмененото му нарушение, алтернативно моли да бъде прието, че случаят е маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

Ответникът по жалбата РУ град Чепеларе, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.

РП гр.Смолян-ТО гр.Чепеларе, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.2019 г. около 22,00 ч. свидетелката Е.Г. излязла пред дома си в село Х., за да изпрати гостуващия в дома й съсед П.В.. Тогава двамата чули шум в двора на съседната вила. Решили да проверят причината за шума, тъй като имотът е на лица от гр.П., които не го обитават постоянно. Видели в двора две момчета, които побягнали. В имота до тротоара е поставен пътен знак В24, забраняващ изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети, находящ се в имота, и до него свидетелката Г. и П.В. забелязали оставена брадва, а на друго място в двора –втора. Забелязали, че знакът е завъртян, така че да не се вижда от пътя. На горната улица видели едно момче и от проведения с него разговор разбрали, че се Казва К., че е от гр.П. и е отседнал за празниците във вила в селото с приятели. Сигнализирали на тел.112 и на място бил изпратен патрул в състав свидетеля Д.С. и В.П.- служители на РУ гр.Чепеларе, които установили преместването на знака. Е.Г. и П.В. завели полицаите до вилата, в която момчето казало, че е отседнало.

От показанията на свидетеля Д.С. се установява, че от проведената беседа с младежите в компанията с колегата му П. установили, че брадвите, които взели от местопроизшествието са брадвите от наетата вила. Жалбоподателят и още един от младежите признали, че са били в имота, в който са намерени и че нанесли удари с брадва. От жалбоподателя били снети писмени показания в патрулния автомобил, в които К.Г. посочил, че бил със свой приятел в двора на необитаемата вила и че носели брадви.

На 31.12.2019 г. служителите на РУ Чепеларе З.В. и Г.К. поканили К.Г. и В.Р. на КПП с.Х. за допълнително изясняване на случая. От тях били снети писмени обяснения, в които Г. посочил, че удрял знака с цел да го извади, което кореспондирало с обясненията на другия младеж.

Въз основа на така установеното, инспектор Г.К. съставил срещу К.Г. АУАН №Д0265044/ 31.12.2019 г. за това, че на 30.12.2019 г. в 22:10 часа в с.Х. на ул.....- пред ....., премества и нанася повреди на пътен знак В-24 /променя местоположението и състоянието му на видимост без да е създадена опасност за живота и имуществото на трети лица/- нарушение на чл.177 ал.2 т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля В. и К.Г., бил предявен на последния и той го подписал като получил копие от него.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №19-0373-000331/03.01.2020г. на началника на РУ  град Чепеларе,  с което за нарушение и на основание  на чл.177 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.

Обсъждайки доказателствата събрани по делото, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установявана на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения  на процесуалните правила,  довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си. Спори се  относно фактическата обстановка. В съдебната  фаза на производството обаче, показанията на  разпитаните свидетели  позволиха на съда  да формира  категорични  изводи по  фактите.

Съгласно чл.177 ал.2 т.2 ЗДвП, който премахне, премести и повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътният знак е равнинно изображение с определена форма, размери, цветове и символи. Съгласно чл. 15 от същата пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се закрепват на специално предназначени метални и други конструкции, като закрепването трябва да осигурява тяхната стабилност и независимо от атмосферните условия да не позволява падането, завъртането или изместването им.

От анализа на събраните свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи помежду си, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като на 30.12.2019 г. в с.Х. чрез удари с брадва е преместил поставен на пътя пътен знак В 24, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица. Ударите от брадвата по пътния знак са били възприети от свидетелката Г., която ги оприличава на „тракане“. Именно от нейните показания се установява присъствието на две непознати момчета в съседния имот и наличието на брадва близо до знака. Същата свидетелка сочи, че след това на горната улица говорила с момче на име К.. Въз основа на тези данни се установява, че К. Г. безспорно е бил на местопроизшествието в момента на преместването на пътния знак, както и механизмът по който осъществил въздействие върху него-той е бил завъртян чрез удари с брадва. Показанията на свидетелката кореспондират с показанията на свидетеля Д.С., който сочи, че при отиване в наетата от жалбоподателя и приятелите му вила, К.Г. признал, че именно той е удрял знака с брадва. В този смисъл са и подробните му писмени обяснения. По делото не се събраха доказателства за оказан натиск върху него да ги направи. Дори и да не бъдат ценени съдът приема, че именно той следва да носи отговорност за нарушението.

В случая пътен знак В-24 е с кръгла форма и освен че бил завъртян, от показанията на свидетеля Д.С. се установява, че бил смъкнат по-надолу от нужното на стойката. Това въздействие на знака съдът намира, че представлява преместване по смисъла на чл.177 ал.2 т.2 ЗДвП. Освен това по него имало драскотини и вдлънатини както сочи свидетелят К.. От гореизложеното следва, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана.

Деянието на К.Г.Г. не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи, затова според съда не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Следва да се отчете факта, че в случая намесата на свидетелката Г. и П.В. се е оказала решаваща за ненастъпването на вреди.

Поради изложените аргументи и направените изводи, съдът счита, че процесното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0373-000331/03.01.2020г. на началника на РУ  град Чепеларе,  с което на К.Г.Г., ЕГН .... с адрес: гр.П., ж.к..... ...., вх. ..., ет. ..., ап....,  за нарушение и на основание  на чл.177 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.